Новини

Институтът по молекулярна биология обявява
публична академична лекция на доц. д-р. Николай Цветков
на тема: "Комбинаторни подходи за модулиране на биологичка активност",
която ще се проведе на 29.11.2018г. от 15 часа
в залата на ИФРГ, ул. "Акад. Г. Бончев" №21, етаж 2

  _______________________________________________________________________________________
 


Нашият докторант- Александър Атемин от „Лаборатория по геномна стабилност" спечели почетното 3 -то място на престижния конкурс FameLab („Лаборатория за слава"). Задачата на участниците в конкурса е да покажат своята страст към науката в рамките на 3 минути. Тази година съзтезанието бе проведено в препълнената зала М-тел Арена в София ТехПарк.

Александър се представи блестящо, обяснявайки за магията в природата под формата на контрол на даден паразит върху гостоприемника му. Пленявайки публиката с интересна презентация само за 3 минути, той успя не само да грабне и заинтригува аудиторията, но и спечели награда от Съюза на учените в България. Млад, амбициран и устремен Александър убеди всички слушатели, че настинката може да се разглежда и като една истинска магия.

По думи на организатора Любов Костова, директор на Британски съвет в София: „ Конкурсът беше изключително конкурентен и всички участници се представиха брилянтно, но като на всеки конкурс има и победители. Нашата цел не е това, а да намерим  млади хора, които да разпространят тази страст сред обществото, така че и то да се влюби в науката."

_________________________________________________________________________________________

Мащабно изследване с участието на български учени може да повлияе на процеса на лечение на ракови заболявания. Международен екип от учени от България, Германия и САЩ разкриват динамиката на 70 ключови белтъци, участващи в поправката на ДНК. Това предоставя платформа за фундаметални изследвания на процеса и действието на противораковите препарати.


Откритията могат да помогнат за изследването и лечението и на други болести


Пробив в борбата с рака с адрес: България. Учени от Академията на науките откриха как ключови белтъци поправят уврежданията на ДНК. Резултатите може да се използват за изследване на действието и ефекта на лекарства срещу рака.

Вероятно сте чували, че във Формула 1 решаваща е всяка секунда - дори и части от нея. Но и в човешкото тяло, всяка секунда в клетките ни текат процеси.

„В една клетка над 10 000 повреди стават за 24 часа. Като имате предвид, че имате 1 милиард клетки, може да си представите, колко в момента стотици хиляди комплекси действат и се борят вашата ДНК да остане да е чиста от мутации", обяснява доц. Стойно Стойнев от Института по молекулярна биология към БАН.

ПАЗИТЕЛИТЕ НА ГЕНОМА

Мащабно изследване разкрива динамиката на 70 белтъка, участващи в поправката на ДНК, предоставяйки платформа за фундаметални изследвания на процеса и за оценка на дейсвието на противоракови препарати.

През целия живот на човека ДНК непрекъснато претърпява увреждания в резултат на множество външни и вътрешни фактори и трябва да бъде незабавно поправяна, за да се предотврати настъпването на мутации, геномна нестабилност и развитието на ракови заболявания. Различните видове увреждания, настъпващи в ДНК, се поправят от голям брой белтъци, организирани в специфични пътища за поправка на ДНК. Белтъците, участващи в различните пътища за поправка, трябва да бъдат координирани както пространствено, така и времево, за да се поправят ефективно комплексните увреждания на ДНК. Как това се постига от клетката все още е недобре разбрано поради сложността и бързата динамика на процеса. Този въпрос е особено важен, тъй като много противоракови лекарства или увреждат ДНК, или потискат функцията на определени белтъци, участващи в поправката й. Систематичното проучване на въздействието на такива лекарства върху цялостната координация на процеса на поправка може да доведе до нови открития по отношение на механизмите им на действие, да предложи нови приложения или да загатне възможни странични ефекти.

Международен екип от изследователи от Института по молекулярна биология към БАН (ИМБ-БАН), СУ "Св. Климент Охридски", Макс Планк Института по молекулярна клетъчна биология и генетика (MPI-CBG), Биотехнологичния център и Медицинския факултет на Техническия Университет в Дрезден и Департамента по математика към Университета на Пенсилвания са създали висококачествен кинетичен модел на динамиката на 70 ключови белтъка, участващи в поправката на ДНК, на местата на сложни ДНК увреждания. Изследователите представят своите открития в настоящия брой на Molecular Cell. Групирането на изследваните белтъци въз основа на тяхното време на натрупване на местата на увреждане разкрива неочаквани аспекти за процеса на поправка на ДНК. По-специално, изследователите показват, че белтъците, които синтезират нови участъци ДНК като част от процеса на поправка, се натрупват по различно време: белтъците, които синтезират ДНК без грешки, се натрупват в рамките на тридесет секунди, докато белтъците, осъществяващи синтеза на ДНК, при която възникват грешки, се натрупват минута по-късно. Механизмът, отговорен за забавянето на втората група белтъци, който е разкрит в хода на това проучване, дава възможност за осъществяването на прецизна поправка на сложни увреждания в ДНК.

Проучването още разкрива, че третирането с BMN673 (талазопариб), който е обещаващо противораково лекарство в етап на клинични изпитания, драстично променя времевата рамка на натрупване на белтъците, участващи в поправката на ДНК. Забележителен ефект е, че BMN673 забавя пристигането на белтъците, синтезиращи ДНК без грешки, водейки до едновременното им натрупване заедно с белтъците, синтезиращи нова ДНК с грешки. Преподреждането в последователността на натрупване на белтъците, участващи в поправката на ДНК, в резултат на третирането с BMN673 може да повлияе на изхода от поправката и да изиграе съществена роля за противораковата активност на лекарството.

Водещият изследовател Стойно Стойнов от ИМБ-БАН и бивш гостуващ учен в MPI-CBG и стипендиант на Александър фон Хумболт фондация в ТУ Дрезден заключава: "Това проучване създаде мащабен ресурс, който се оказа мощен инструмент за изследване на взаимодействието и координацията между пътищата за поправка на ДНК. Още по-важното е, че то може да послужи като платформа за систематична оценка на ефектите на противоракови лекарства, повлияващи процеса на поправка на ДНК. "

Aleksandrov R., Dotchev A., Poser I., Krastev D., Georgiev G., Panova G., Babukov Y, Danovski G., Dyankova T., Hubatsch L., Ivanova A., Atemin A., Nedelcheva-Veleva M. N., Hasse S., Sarov M., Buchholz F., Hyman A, Grill S. W., Stoynov S., 2018. Protein dynamics in complex DNA lesions. Mol. Cell., 69 (6), pp.1046-1061

ИМБ-БАН

Институтът по молекулярна биология (ИМБ-БАН) е един от 42-те института на Българската академия на науките. ИМБ-БАН е водеща българска изследователска институция в областта на молекулярната и клетъчна биология и биохимия.

MPI-CBG

Институтът за молекулярна клетъчна биология и генетика на Макс Планк (MPI-CBG) е един от 84-те института на "Макс Планк" асоциация, независима, нестопанска организация в Германия. 500 изследователи от повече от 50 страни, търсят отговор на въпроса: Как клетките образуват тъкани? Основните изследователски програми на MPI-CBG са с мащаб, от молекулно ниво, до изследване на органели, клетки, тъкани, органи и организми.



Екип от Института по молекулярна биология „Академик Румен Цанев" при БАН в състав: академик Иван Иванов, доц. Геновева Начева и гл. ас. Стефан Петров, получи престижната награда „Изобретател на годината 2017" в категория „Химия и биотехнологии" за техния патента „Супресор на ендогенния човешки гама-интерферон".


Институт по молекулярна биология – БАН, дава под наем помещения, в комплекса на БАН – 4-ти километър гр. София. Повече информация в деловодството на института: София1113, ул.акад.Г.Бончев бл.21, телефон за информация: 02979 3637 – Албена Манчева. Мобилен телефон: 0877916461. Краен срок за подаване на заявления 20 януари 2016 год.