- Установен е генетичният и епигенетичният статус на туморно супресорни гени и прото-онкогени при болни с рак на млечната жлеза, между които p53, BRCA1, CHEK2, ATM, STK11, PIK3CA, HER2. Намерени са зависимости със статистическа значимост между анормалния генен статус, клиничните характеристики и преживяемостта на болните.
- Направена е оценка на антитуморните свойства на тотални екстракти и фракции от българските лечебни растения вратига, смрадлика и цикория. Екстрактите от трите растения демонстрират в различна степен наличие на селективен инхибиторен ефект in vitro върху преживяемостта и пролиферацията на човешки ракови клетки. Получени са данни за възможни механизми в основата на антитуморното действие.
- Въведена е методика за анализ на циклобутановите пиримидинови димери (ЦПД), чрез която е направена детайлна характеристика на типа и ефективността на ДНК репаративните механизми, активни в генома на ечемика след облъчване на растенията с УВ-С радиация. Установено е, че отстраняването на ЦПД от УВ-облъчените ечемични прорастъци се доминира от светлинно-зависим репаративен механизъм, чиято ефективност се влияе от светлинните условия на отглеждане на растенията преди и след облъчването, докато приносът на тъмнинните репаративни механизми за цялостната геномна репарация е незначителен.
- Разработен и въведен е високо-чувствителен PCR–базиран подход за изследване на репаративните събития, протичащи в индивидуални ечемични гени и ДНК последователности при растения, изложени на УВ-стрес. Получени са данни за активност на фоторепаративните механизми в специфични гени от извънядрените геноми на ечемика (хлоропластен и митохондриален), както и за пълната липса на репарация при отсъствие на светлина.
- Идентифициран и секвениран е ЦПД фотолиазният ген при ечемика. Характеризиран е транскрипционния му профил в зависимост от светлината и УВ-облъчването на растенията.
- Проведен е комплексен молекулярно-цитогенетичен анализ на капацитета на мутантната линия ечемик D-2946 да възстановява основните повреди в ДНК и хромозомите, водещи до нарушаване на геномния интегритет. Резултатите показват, че предизвиканата чрез йонизираща радиация унаследяема реорганизация на хромозомната гарнитура на ечемика води до съществено модулиране на чувствителността на генома към едно- и двойно-верижни ДНК скъсвания, индуцирани от гама-лъчи, литиеви йони и радиомиметичния агент блеомицин, както и до повишаване на кластогенния ефект на гама-лъчите. Тези характеристики на реконструирания кариотип ечемик D-2946 го обособяват като нова радиочувствителна мутантна форма и перспективен модел за анализ на молекулярните механизми, отговорни за репарацията на радиационно-индуцираните ДНК повреди в растителния геном.
- Направена е молекулярна характеристика на транскрибираните спейсери на рибозомалната ДНК посредством стандартен PCR, ДНК секвениране и биоинформатичен анализ, с помощта на която е генотипирана популация гъбни патогени от род Colletotrichum, нападащи български представители от сем. Solanacеae. Разработва се и високочувствителен подход, комбиниращ PCR амплификация и високо-разрешителен мелтинг анализ, позволяващ бърза идентификация и характеризиране на гъбните патогени от род Colletotrichum.
- Създадена е моделна система, подходяща за изучаване експресията на гените в процеса на ранното ембрионално развитие при бозайниците. Моделът се базира на in vitro култивиране на нормални и партеногенетични зародиши от инбредни и хибридни мишки през до- и постимплантационният периоди на ембриогенезата. За първи път в света е показана възможност за растеж и развитие на постимплантационни партеногенетични зародиши in vitro.
- Изучено е влиянието на широк набор от фактори върху процесите на програмирането и репрограмирането на генома, и върху проявленията на процеса геномен импринтинг. Показана е възможност за съществено модулиране и компенсиране ефектите на процеса геномен импринтинг. За първи път са получени партеногенетични зародиши, които се развиват до 12-я ден от бременноста при мишки, достигат стадии 45-50 сомита и имат развита плацента.
- Установено е, че трансформиращият растежен фактор a (TGFa) модулира ефектите на геномния импринтинг. TGFa реактивира майчините импринтирани гени Igf2 и Peg1/Mest, като едновременно с това репресира бащиния импринтиран ген H19. Обработката на партеногенетични зародиши с трансформиращи растежни фактори и фактори поддържащи тотипотентното състояние на ES клетките (FGF4, LIF), води до съществено увеличаване броя на партеногенетичните зародиши преживяващи след имплантацията. Използването на специфични репрограмиращи и транскрипционни фактори може рязко да повиши ефективността на получаването на ES клетки от възрастни организми.
- Изследвани са промените в експресията на импринтирания ген Igf2 в миши ембриони, когато етанолът е приложен на 3.5 и 4.5 дена от началото на бременноста. Бяха изучени промоторите Р0, Р1, Р2 и Р3 на Igf2 на 11.5 дена от началото на бременноста в ембрионите и плацентите чрез qRT-PCR. Установихме, че няма промени в експресията на Р0 и Р1, но има реактивация на Р2 и Р3 в ембрионите. В плацентите намалява на експресията и на 4-те промотора, като статистически значима е при Р0 и Р1. Етанолът влияе на ембриона и плацентата чрез различни механизми (например метилирането на ДНК), но вероятно нивото на експресия в ембриона се повишава за да компенсира намалената експресия на промоторите на Igf2 в плацентата.
- Изследвано е влиянието на прогестерона върху постимплантационното развитие на миши ембриони и върху експресията на импринтирани гени свързани с растежа (Igf2, Peg1/Mest – бащино експресирани; H19, Grb10 – майчино експресирани) чрез qRT-PCR. В ембрионите не беше установена разлика в експресията на изследваните гени. В плацентата се наблюдава статистически значимо намаляване в ескпресията на два от таргетните гени – Igf2 (P0, P2 и P3 промотор) и Grb10. В настоящото изследване за първи път е показано, че прилагането на екзогенен прогестерон по време на бременноста може да промени експресията на импринтирани гени свързани с растежа в плацентата.
