Събития

Институт по Физиология на Растенията и Генетика, БАН става представително звено за България на Консорциума International Barcode of Life (iBOL).

Институт по Физиология на Растенията и Генетика (ИФРГ), БАН става официално звено за България на консорциума International Barcode of Life (iBOL), представлявано от д-р Георги Бончев в Научния Комитет на организацията. Приобщаването на ИФРГ към iBOL e резултат от активностите в рамките на проекта BULCode (www.plantbulcode.com), насочени към промотиране на изследванията на биоразнообразието в България и създаването на мрежа от сътрудничества на национално и международно ниво

Създаден през 2008 г., консорциумът International Barcode of Life ( https://ibol.org/) представлява научно обединение на повече от 40 страни, ангажирани в най-мащабната научна инициатива:  изучаване на биоразнообразието чрез разработването и прилагането на общодостъпни ДНК базирани маркерни технологии като ДНК баркодиране и метабаркодиране за откриването и таксономичното идентифициране на всички многоклетъчни живи организми, както и създаването и усъвършенстването на дигитална информационна система за тях, достъпна за всекиго.

29-04-2021

140 Години от рождението на акад. Методий Попов
Alt

Акад. Методий Попов

Академик Методий Попов е изтъкнат български учен-биолог, антрополог, дипломат и активен обществен деец. Роден е в Шумен на 29 април 1881 г. През 1904 г. завършва естествени науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира обща биология, паразитология и цитофизиология в Зоологическия институт на Мюнхенския университет, Германия при проф. Рихард Хертвиг, където през 1906 г. защитава докторска дисертация. В същия университет работи като асистент и частен хоноруван доцент (1907 – 1909 г.). Специализира в Париж, Лондон и Берлин.

През 1912-1913 г. взема участие в Балканската война, заболява от холера, а след възстановяването си създава „Бактериологична противохолерна лаборатория“ в Лозенград. Открива антимикробиалното действие на чесъна върху холерните вибриони. През Първата световна война е запасен санитарен поручик-началник на бактериологична станция и е награден с орден „За военна заслуга“ V степен за оригинални приноси за разкриване на причинителя на петнистия тиф.

От 1923 до 1931 г., акад. Попов е пълномощен министър на България във Ваймарската република (от правителството на Александър Цанков. През този „берлински период“ се сприятелява с Алберт Айнщайн, Макс Планк, Вернер Хайзенберг, Рода Ердман, Паула Хертвиг. В Германия пиететът му към музиката (като ученик във Варненската мъжка гимназия свири на виолончело под диригентството на Добри Христов) го събира в квартет с Алберт Айнщайн, където на неформални сбирки в дома на физика, наричани „музикален чай“, се изпълняват произведения на Моцарт, Бах, Хайдн.

През 1926 г. по покана на шведския учен Сванте Арениус, ръководител на Нобеловия институт в Стокхолм, Методий Попов изнася доклад върху теорията на стимулационно-инхибиционните въздействия. Удостоен е с наградата „Котениус“ на Берлинската академия на науките за изследвания по общоклетъчната стимулация (1924); член е на Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина” в Хале (1927) и на Чехословашката земеделска академия в Прага (1931).

През 1915-1916 г. е избран за извънреден професор, а впоследствие и за редовен професор в Катедрата по сравнителна анатомия и хистология при Физико-математическия факултет на Софийския университет. През учебната 1920-1921 г. Методий Попов е ректор на Софийския университет. Декан е на Медицинския факултет при Софийския университет през 1942-1943 г., а от 1947 г. е действителен член на БАН. От 1948 г. до смъртта си през 1954 г. ръководи новосъздадения Институт по биология при БАН. До 2010 г. Институтът по физиология на растенията при БАН носи неговото име.

Академик М. Попов издига теорията за клетъчна стимулация, приложима в растениевъдството; с изследванията си върху динамиката на съотношението между ядро и цитоплазма в клетките полага основите на цитофизиологията;  има оригинални научни приноси и в общата биология, хистологията, микробиологията и серологията, приложната ентомология, антропологията. Той е автор е на първия български учебник по обща биология (1919) и на повече от 180 научни труда, сред които особено място заема монографията „Клетъчната стимулация” (1931), публикувана на немски език. Изследванията му в областта на антропологията и расовата принадлежност на българския народ са обобщени в няколко труда: „Българският народ между европейските раси и народи” (1938), „Наследственост, раса и народ“ (1938), „Расовата принадлежност на българите” и “Антропология на българския народ” (1959).

В чест на 140-годишнината от рождението на акад. М. Попов през октомври 2021 г. Институтът по физиология на растенията и генетика ще организира изложба „Методий Попов – учен, дипломат и космополит“. Акцент в изложбата ще бъдат лични вещи на акад. Попов и любопитни биографични факти.

29-01-2021

Online Introduction Workshop on DNA barcoding – 29-01-2021 г. 09:00-16:00 ч.

Събитието е организирано по проект BULCode „Fostering plant biodiversity research capacity in Bulgaria through scientific excellence in DNA barcoding and metabarcoding” по програма „Европейски научни мрежи“ МОН, 2020-2022

Организатори:

Институт по физиология на растенията и генетика, БАН – бенефициент и координатор

Университет в Хелзинки, Катедра по селскостопански науки

Обучителният семинар по ДНК баркодиране ще се проведе на ниво „начинаещи“ и ще има основната цел да запознае участниците с ДНК маркерния подход за генетично идентифициране на организми – дизайн на проект, молекулярна екпериментална част, анализ на получени данни, ДНК баркод библиотеки, както и с приложенията на  метода в практиката. Събитието ще бъде водено от експерти по ДНК баркодиране от Университета в Хелзинки. Освен лекции, семинарът ще включва и три практически сесии, в които участниците, ръководени от обучителите, ще имат възможността да влезнат и се запознаят със световната база данни за ДНК баркодове BOLD (Barcoding of Life Database) и други сайтове и да изпълнят малки практически задачи. Участниците ще имат възможност да участват активно в рамките на семинара, както при изпълнение на задачи, така и по време на дискусионни сесии.

Поканени са всички, които проявяват сериозен интерес в областта на ДНК баркодирането като генетичен подход за таксономично идентифициране на видове и изучаване на тяхната екологична динамика.

Повече информация за проекта, обучителния семинар и регистрация за събитието:

https://www.plantbulcode.com/
https://www.plantbulcode.com/events

04-11-2020

Проф. д.н. Виолета Великова с награда за съществен индивидуален принос за оформяне на Н-индекса на БАН

По повод Деня на народните будители, 1-ви ноември 2020 г., проф. д.н. Виолета Великова получи награда от Българска академия на науките. Наградата се връчва за нейния съществен принос към Н-индекса на БАН с три публикации, които са цитирани съответно 1747, 606, 386 пъти. Според Web of Knowledge Н-индекса на Българска академия на науките към 01 юни 2020 г. е 211, което ознчава че 211 публикации са цитирани поне 211 пъти.

Събития – Архив

[ Top ]

Ние в интернет:

Пишете ни:

Елате да се запознаем:

ул. 'Акад. Георги Бончев', бл. 21
гр. София 1113, България

Свържете се с нас:

Тел.: +359 2 9792606
Факс: +359 2 8739952