Ръководител Доцент д-р Ели Зайова Tел. 974 62 29 вътр. 355 E-mail: e_l_y@abv.bg Лична страница

Област на научни изследвания

• Създаване и проучване на генотипове растения: слънчоглед (Helianthus annuus), домати (Solanum lycopersicum L.), пипер (Capsicum annuum L.), царевица (Zea mays L.) и тютюн (Nicotiana tabacum L.), пшеница (Triticum aestivum L.), кориандър (Coriandrum sativum L., копър (Anethum graveolens L., резене (Foeniculum vulgare Mill.), ким (Carum carvi L.) и др., притежаващи ценни стопански и биологични качества – устойчивост към абиотичен и биотичен стрес, хранителни и вкусови качества, продуктивност, ранозрелост и други.
• Създаване на изходен материал и използването му в програми за генетично подобряване на културните растения.
• Популационно разнообразие на фитопатогените и индуцирана устойчивост при растенията.
• Установяване на източници за комплексна устойчивост към икономически важни болести при културните растения.
• Микроразмножаване на застрашени от изчезване, традиционни и нетрадиционни за България лечебни растения и получаване на растителен материал, подходящ за селекционни и производствени цели.
• Повишаване синтеза на вторични метаболити чрез химични въздействия и генен пренос при лечебни растения.

Разработвани научни проекти

• Изследване на биоразнообразието при пипера (Capsicum spp.) на Балканите за получаване на устойчиви към биотичен стрес генетични ресурси, SEE-ERA.NET Plus Joint Call ERA 226/01. Ръководител: доц. д-р Р. Родева. Партньори: Институт по зеленчукови култури “Марица”, Пловдив;Институт по растителни генетични ресурси “К. Малков”, Садово; Institute for Vegetable Crops, Smederevska Palanka, Serbia;Goce Delcev University – Shtip, FYR Macedonia;Plant Protection Institute of Patras – NAGREF, Greece;Agricultural University of Tirana, Albania.
• Фенотипна и генотипна характеристика на видове Phomopsis/Diaporthe върху културни и диворастящи растения в България и Литва – ЕБР, Литва. Ръководител: доц. д-р Р. Родева.Партньори: Institute of Botany of Nature Research Centre, Vilnius, Lithuania.
• Създаване на генетични ресурси от пипер, устойчив към някои гъбни болести – ЕБР, Литва. Ръководител: доц. д-р Р. Родева. Партньори: Lithuanian Institute of Horticulture of Lithuanian Centre of Agricultural and Forestry Sciences, Babtai, Kaunas reg., Lithuania.
• Биоразнообразие на гъбите, причиняващи листно напетняване по пшеницата на европейска територия – ФНИ (Двустранно научно-техническо сътрудничество между Република България и Република Словакия). Ръководител: доц. д-р Р. Родева. Партньори: Институт по полски култури, Чирпан; Slovak Agriculture Research Centre, Research Institute of Plant Production, Department of Applied Genetics, Bratislavska cesta 122, SK-92168 Piestany, Slovakia.
• Комплексно изследване на високопланински защитени, ендемични и редки лечебни растения от българската флора – опазване и устойчиво използване, TДК 02/38, ФНИ. Координатор за ИФРГ: доц. д-р Е. Зайова. Партньори: Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН; Институт по    органична химия с център по фитохимия, БАН.
• Договор между ИФРГ, БАН и фирма „Tевио” ООД, София. Ръководител: доц. д-р Е. Зайова.
• Договор за съвместна дейност между Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури и Институт по физиология на растенията генетика, БАН. Ръководител: проф. д-р Е. Стоименова.
• Договор за методично ръководство между ИФРГ, БАН и Опитна станция по земеделие, Кърджали. Ръководител: гл. ас. Д. Стоева.
• Проект: № BG051PO001-3.3.06-0025 на тема „Подкрепа за изграждане и развитие на млад конкурентноспособен научен потенциал в областта на физиологията, фитохимията, геномиката, протеомиката и биоразнообразието на еукариотните организми“ с финансовата подкрепа на ОП „Развитие на човешки ресурси”. Участници: Е. Балачева, Т. Кърцева, М. Петрова.

Избрани научни постижения

• Установено е, че гените ah (Hoffmann’s anthocyaninless) и aw (anthocyanin without), които блокират биосинтезата на антоциан в растителните тъкани на доматените растения, контролират с около 30% по-високо съдържание на ликопен в плодовете, което позволява създаване на генотипове и сортове домати с повишено ниво на този антиоксидант.
• В резултат на отдалечена междувидова и междуродова хибридизация са създадени уникални линии слънчоглед с характеристики на дивите родители. Тези линии притежават ценни стопански качества, като устойчивост на засушаване и засоляване, а също и специфичен състав на мастните киселини. Преставляват интерес за селекционни програми и теоретични изследвания. Водещи чуждестранни фирми са установили контакти, с цел получаване на семенен материал от тези линии и възпроизвеждането им.

• Установено е, че изоензимите на малатдехидрогеназата и естеразата могат да се използват като маркери за идентифициране на апомиктни растения в хибридното потомство на царевица с дивия й родственик Tripsacum dactyloides. Апомиктните форми са ценен генетичен материал за селекционни програми, насочени към закрепване на хетерозисния ефект при царевицата.
• По проект за двустранно сътрудничество между България и Словакия е изследвано биоразнообразието на гъбните видове, участващи в комплекса листно напетняване по пшеницата на двете европейски територии. Получени са актуални данни за икономически важните и новопоявяващи се патогени по T. aestivum, T. durum и някои житни треви и е създадена колекция от патогени.
• Създадени са линии домати, произхождащи от тригеномния хибрид домати (L. esculentum – L. chilense – L. peruvianum var. humifusum) с комплексна устойчивост на Pseudomonas syringae pv. tomato, (раси R0 и R1), Xanthomonas vesicatoria (раси T1, T2, T3 и патотип РТ)  и Xanthomonas perforans.
• Установени са промени във видовия и щамовия състав на тобамовирусите, свързани с въвеждането в практиката на устойчиви към тези вируси сортове домати и пипер. При доматите е установен щам на доматеномозаичния вирус (ТоМV), предизвикващ мозайка при домати с ген за устойчивост Tm-1. Доказано е, че болестта жилкова некроза по доматите се причинява от некротични щамове на СМV, а не от така наречения двоен стрик, заразяване едновременно с ТоМV и СМV.
• Създадени са линии сладък пипер, в които са пирамидизирани гените за устойчивост към икономически важните болести – фитофтора, краставична и тютюнева мозайка и гените, определящи добри вкусови качества на плодовете, високо съдържание на каротин, витамин С, ликопен, редуциращи захари, сухо съдържание, ранозрелост и висок добив. Линиите са подходящи за ранно и средноранно производство на сладък пипер и могат да служат като донори на устойчивост към съответните болести, без да влошават стопанските качества на получените с тяхно участие хибриди.

• Създадена е колекция от пипер (C. annuum) при изпълнение на проект ERA 226, която включва 235 местни форми с произход от Албания (17), България (134), Гърция (34), Македония (11) и Сърбия (39). Проведени са морфологични и фенологични наблюдения, както и биометрични измервания по 67 признака, съгласно Descriptors for Capsicum. В събраните материали е установено значително разнообразие от местни форми пипер. Формата на плодовете е използвана като основен признак за тяхното систематизиране.
• Детайлно е проучена болестта антракноза по пипера в България. Фенотипното, генотипното и патогенното характеризиране на изолатите от род Colletotrichum показа, че популацията е хетерогенна и причинители са най-малко три вида: C. acutatum, C. gloeosporioides и C. coccodes, от които най-често срещан е последният. У нас C. gloeosporioides и C. coccodes не са съобщавани по пипера досега. След сравнителна морфологична, културална и молекулярна характеристика на изолати от C. coccodes, получени от плодове и корени на пипер, е доказано, че антракнозата и кореновото гниене имат един и същ причинител. Установен е нов необичаен вид Colletotrichum от групата на C. gloeosporioides.
• На основа на изследванията, свързани със създаване и проучване на генотипове растения, притежаващи ценни стопански и биологични качества, са създадени хибридни и директни сортове домати (Трапезица, Бонония, Берика, Реяна F₁, Розалина F_1, Наслада F₁),  тютюн (Джебел басма 576), царевица (Захарина F₁), които намират широко приложение в практиката.
• Разработени са ефективни in vitro методи за ускорено микроразмножаване на ценни лечебните растения:  Arnica montana и Gentiana lutea (застрашени видове), Valeriana officinalis, Origanum heracleoticum, Thymus vulgaris, Mentha piperita (традиционни видове) и Echinacea purpurea, Stevia rebaudiana, Salvia hispanica (нови, нетрадиционни видове), които увеличават възможностите за използването им във фармацевтичната, козметичната и хранително-вкусовата индустрия и спомагат за опазване на биоразнообразието.

• Установени са оригинални схеми за повишаване ефективността на микроразмножаване при Arnica montana чрез култивиране в система за временно потапяне (TIS), осигуряваща висок размножителен коефициент и голямо съдържание на сесквитерпенови лактони. Разработката е съвместна с ИБЕИ-БАН и ИОХЦФ-БАН.

• Чрез генен пренос (Agrobacterium rhisogenes ATCC 15834) е индуцирана култура от бързо растящи несъщински корени (hairy roots) при Arnica montana като източник за получаване на биологично активни вещества.

Екип

Елисавета Стоименова, професор, д-р
Tел.: 974 62 29 вътр. 280
Е-mail: e.stoimenova@abv.bg
Област на научни интереси: растителни вируси, популационно разнообразие на тобамовируси и крастевичномозаичния вирус; устойчивост на растенията към болести; системна придобита устойчивост.
Растителни обекти на изследвания:  домати (Solanum lycopersicum L.), пипер (Capsicum annuum L.).

Ели Зайова, доцент, д-р
Tел.: 974 62 29 вътр. 355
Е-mail: e_l_y@abv.bg
Област на научни интереси: биотехнологии при лечебни растения (микроразмножаване и съхраняване на ценни лечебни видове; растителна регенерация; сомаклонално вариране; синтез на вторични метаболити; клетъчни култури; генетична трансформация).

Росица Родева, доцент, д-р
Tел.: 974 62 29 вътр. 281
Е-mail: r.rodeva@abv.bg
Област на научни интереси: изолиране, идентифициране, in vitro култивиране на фитопатогенни гъби (Ascochyta, Botrytis, Colletotrichum, Fusarium, Itersonilia, Macrophomina, Phoma, Phomopsis, Pyrenophora, Rhizoctonia, Sclerotinia, Septoria, Stagonospora); изследване на техните морфологични, културални, патогенни и молекулярни свойства и способността им да образуват фитотоксини; in vivo и in vitro търсене на устойчивост при гостоприемниците; механизми и процеси, свързани с патогенността и защитния отговор.

Румяна Василевска, доцент, д-р
Tел.: 974 62 29 вътр. 220
Е-mail: ru_vas_bg@yahoo.com
Област на научни интереси: хибридизация на културен слънчоглед с едногодишни и многогодишни диви видове Helianthus и/или видове от родствени родове от Asteraceae; характеристика и оценка на получените хибриди чрез различни методи на изследване; скрининг на получения хибриден материал за стопански признаци и др.

Лидия Щерева доцент, д-р
Tел.: 974 62 29 вътр. 254
Е-mail: ly_shterva@abv.bg
Област на научни изследвания: хетерозис; генетични, физиологични и биохимични основи на толерантност към абиотичен стрес; in vitro андрогенезис и сомаклонално вариране.
Растителни обекти на изследвания:  домати (Solanum lycopersicum L.)

Борис Крапчев, гл. асистент, д-р
Tел.: 974 62 29 вътр. 209
Е-mail: bkraptchev@yahoo.com
Област на научни интереси: хетерозис; източници на хаплоидия; хетерооплождане; апомиксис.
Растителен обект на изследвания: царевица (Zea mays L.)

Елена Балачева, гл. асистент, д-р
Tел.: 974 62 29 вътр. 205
Е-mail: leni_bal@yahoo.com
Област на научни интереси: хетерозис; плейотропен ефект на мутантни гени,  хранителни и пазарни качества на плодовете; генетични основи на толерантност към абиотичен стрес.
Растителен обект на изследвания: домати (Solanum lycopersicum L.)

Даниела Стоева, гл. асистент
Tел.: 974 62 29 вътр. 289
Е-mail: dani100eva@abv.bg
Област на научни интереси: създаване и проучване на линии и сортове тютюн, притежаващи ценни стопански и  биологични качества; хетерозис; трансгресия; устойчивост на болести
Растителен обект на изследвания: тютюн (Nicotiana tabacum L.)

Мария Петрова, гл. асистент
Tел. 974 62 29 вътр. 315
Е-mail: marry_petrova@yahoo.com
Област на научни интереси: биотехнологии при лечебни растения, синтез на биологично активни вещества; клетъчни и тъканни култури; генетична трансформация.
Растителни обекти на изследвания: планинска арника (Arnica montana L.), жълта тинтява (Gentiana lutea L.)

Таня Кърцева, гл. асистент
Tел. 974 62 29 вътр. 254, 205
Е-mail: tania_karceva@abv.bg
Област на научни интереси: химичен анализ на биологично активни вещества в плодовете на домати; плейотропен ефект на мутантни гени; абиотичен стрес.
Растителни обекти на изследванията: домати (Solanum lycopersicum L.) и пшеница (Triticum aestivum L.)

Трендафил Недев, гл. асистент
Tел.: 974 62 29 вътр. 200
Е-mail: tanedev@abv.bg
Област на научни интереси: морфогенетичен потенциал при лечебни растения; генетична трансформация.
Растителни обекти на изследвания: градинска мащерка (Thymus vulgaris L.), исоп (Hyssopus officinalis).

Филип Филипов, асистент
Tел.: 974 62 29 вътр. 326
Е-mail: Philipovph2003@yahoo.com
Област на научни интереси: моделиране на биотичен и абиотичен стрес; in vitro микроразмножаване на лечебни растения.
Растителни обекти на изследвания: патладжан (Solanum melongena L.), eхинацея (Echnacea purpurea, Echnacea pallida)

Специалисти с висше образование: Бистра Михайлова, Зорница Стоянова, Кателина Прокопова, Христо Миланов,  Людмила Димитрова, Анка Петкова, Mими Петкова, Зоя Мариана Георгиева, Марияна Трайкова, Зорница Дойчинова, Красимира Велкова – земеделски техник.

Създадени сортове

Бонония

Бонония е директен детерминантен сорт домати предназначен за полско производство. Подходящ е както за преработка, така и за свежа консумация. Плодовете му са със средно тегло около 15-180 гр. Цветът им е наситено червен. Откъснатите напълно узрели, червени плодове запазват добрия си вкус, твърдост и търговски вид повече от седмица след беритба. Сорт Бонония е високо добивен и е устойчив на вертицилиум и фузариум.

Реяна

Хибридният сорт домати  Реяна е с индетерминантнтен хабитус, жизнени растения и много добра продуктивност. При узряване плодовете са ярко червени, кръгли, без зелен пръстен,  със средно тегло  170-190 гр., с добра устойчивост към напукване. Плодовете издържат на съхранение около 8-10 дни. Сортът е устойчив на вертицилиум, фузариум и тютюнева мозайка. Сорт Реяна е подходящ за ранно и средно ранно полско производство и за отглеждане под полиетилен.

Трапезица

Трапезица е директен детерминантен сорт домати предназначен за полско производство. Подходящ е както за преработка, така и за свежа консумация. Плодовете му са ярко червени със средно тегло около 160-190 гр.  и имат много добри вкусови качества. Сорт Трапезица е високо добивен и е устойчив на вертицилиум и фузариум.

Берика

Берика е директен детерминантен сорт домати предназначен за полско производство. Подходящ е както за преработка, така и за свежа консумация. Плодовете му са със средно тегло около 85-95 гр. и имат яйцевидна форма, месест и нежен перикарп и са с относително високо съдържание на ликопен – (около 7.5мг/%). Цветът им е наситено червен с малинов оттенък.  Откъснатите напълно узрели, червени плодове запазват добрия си вкус, твърдост и търговски вид повече от седмица след беритба. Сорт Берика е високо добивен и е устойчив на вертицилиум и фузариум.

Мила

Мила е директен индетерминантен сорт домати предназначен за полско производство. Плодовете му са тип “чери” или “черешка” със  средно тегло около 18-20 гр., имат цилиндрична форма. и са с относително високо съдържание на сухо вещество (9.6%) и захари (5.1%). Цветът им е наситено червен с малинов оттенък.  Сорт Мила  е устойчив на вертицилиум и тютюнева мозайка.

Розалина Роса

Сорт Розалина Роса задоволява изискванията на консуматорите, които са ценители на розови домати. Розалина Роса е хибриден сорт с индетерминантен хабитус. Плодовете са с интензивен тъмно-розов цвят, кръгли, без зелен пръстен,  със средно тегло 150-170 гр., твърди,  непукливи, издържат на съхранение повече от 10 дни и се характеризират с много добри вкусови качества. Сортът е устойчив  на вертицилиум, фузариум и тютюнева мозайка. Сорт Розалина Роса е подходящ за средно ранно полско производство и за отглеждане под полиетилен. Растенията са жизнени, образуват по 5-6 плода на съцветие и се характеризират с добра продуктивност.

Захарина

Захарина е средно ран хибрид захарна царевица, (група по ФАО 450), подходящ  за директна консумация, консервиране и замразяване. Височината на растенията е 200-220 см. с 2-3 братя. Стъблото е устойчиво на полягане. Растенията изхранват по 2 много добре развити кочани, прави, с конично цилиндрична форма и голям брой редове (18-20). Зърното е жълто и лъскаво, с нежен перикарп. Хибридът е устойчив на царевична мозайка (Maize dwarf mosaic virus) и на обикновена главня (Ustilago zeae). Средният добив на стандартни кочани от декар е 6000-6500 броя.

Избрани публикации

Balacheva E, Dimitrov B, Atanassova B, Molle Е (2008) Differences in storage potential of three anthocyaninless mutants in tomato (Lycopersicon esculentum Mill.). Seed Science and Technology, 36: 730-736.

Balacheva E, Shtereva L_, Atanassova B, Molle E (2008) Pleotropic effect in three anthocyaninless tomato mutants. Acta Horticulturae, 789: 41-48.

Balacheva E, Atanassova B, Hazra P (2008) Application of contemporary achievements in plant genetic improvement for tomato – the basic tool for sustainable development of agriculture in the coastal area. Journal of the Indian Society of Coastal Agricultural Research, 26: 22-27.

Balacheva E., T. Kartzeva, B. Atanassova, N. Tomlekova (2012) The diversity in tomato colours- Potential for diversity in tomato nutritive quality. Acta Horticulturae, 960: 31-35.

Doncheva S., Moustacas M., Ananieva K., Chavdarova M., Gesheva E., Vassilevska-Ivanova R (2012) Plant response to lead in the presence or absence in two sunflower genotypes (cultivated H. annuus cv. 1114 and interspecific line H. annuus x H. argophyllus ). Environmental Science and Pollution Research, 20 (2), 823-833.

Evidente, A., R. Rodeva, A. Andolfi, Z. Stoyanova, C. Perrone, A. Motta (2011) Phytotoxic polyketides produced by Phomopsis foeniculi, a strain isolated from diseased Bulgarian fennel. European Journal of Plant Pathology, 130: 173–182.

Ganeva G and V. Korzun, Microsatellite (2012) Genetic Diversity Analysis and Allelic Variation  Comparison of Obsolete and Modern Bulgarian Bread Wheat (Triticum aestivum L.) Varieties. Cereal Research Communications, 40 (1):14–23.

Gospodinova Z, Stoimenova E, Nikolov I, Georgieva E (2008) Distribution of (AAT) in microsatelite DNA repeated sequence in pepper lines resistant to economical diseases and comparison with some other plant families. Plant Protection (Skopje), 19:89-93.

Hazra P., Sh. Akhtar, C. Karak, P. Biswas, B. Atanassova, E. Balacheva (2012) Effect of mutant genes on the content of the nutritive quality related compounds in tomato (Solanum lycopersicum) fruits. Acta Horticulturae, 960: 311-318.

Kartzeva T, Balacheva E, Atanassova B, Molle E (2009) Effect of anthocyaninless mutant genes on the content of compounds related to nutritive quality in tomato (Solanum lycopersicum) fruits. Acta Horiculturae, 830: 285-289.

Kartzeva, T., Balacheva, E., Atanassova, B. and Molle, E (2012) Effect of three anthocyaninless genes on germination ability of the brown seed (bs) mutant in tomato. Seed Sci. & Technol., 40: 177-184.

Krasteva, L., R. Pandeva, R. Rodeva, V. Todorova, S. Neykov, K. Uzundzhalieva, N. Velcheva, D. Cvikić, E. Tome, V. Ilieva (2012) Pepper as a target object of SEE-ERA.NET project. Acta Horticulturae, 960: 151-158.

Kraptchev B, Vassilevska-Ivanova R, Velkova K (2010) Characteristic of a new Bulgarian sweet corn hybrid (Zea mays var. saccharata Sturt.). Genetics and Breeding, 39 (1-2): 17-21.

Kosturkova, G., R. Rodeva, K. Tasheva, M. Dimitrova, D. Dimanov (2012) Effect of crude culture filtrates of the pathogenic fungus Phoma medicaginis on in vitro cultures of pea. Agro Life Scientific Journal, 1: 126-131.

Landjeva S., K. Kocheva, T. Karceva, A. Sepsi, I. Molnár, A. Schneider, G. Ganeva, G. Georgiev, M. Molnár-Láng (2012) Molecular cytogenetic identification of a wheat-Aegilops geniculata Roth spontaneous chromosome substitution and its effects on the growth and physiological responses of seedlings to osmotic stress. Plant Breeding, 131(1): 81-87.

Landjeva S., Karceva T., Korzun V., Ganeva G (2012) Seedling growth under osmotic stress and agronomic traits in Bulgarian semi-dwarf wheat – comparison of genotypes with Rht8 and/or Rht-B1 genes. Crop and Pasture Science, 62 (12): 1017-1025.

Naidenova N., Vassilevska-Ivanova R (2008) New mutant line in pea (Pisum sativum L.) characterizing by funnel leaflets, pin/needle structures and flower abnormalities. Journal of Genetics and Breeding, (Italy), 62 (1-4): 59-66.

Naidenova N., Vassilevska-Ivanova R (2009) Supaeromaculata lines in pea (Pisum sativum L.) obtained following mutagenesis. The Open Horticulture Journal, 2: 43-48.

Nikolova M., Petrova M., Zayova E., Vitkova A., Evstatieva L (2013) Comparative study of in vitro, ex vitro and in vivo grown plants of Arnica montana – polyphenols and free radical scavenging activity, Acta Botanica Croatica, 72 (1): 13-22.

Petrova M., E. Zayova, E. Yankova, G. Baldzhiev (2011) Plant regeneration from callus culture of Arnica montana. Romanian Biotechnological Letters, 16 (1): 92-97.

Petrova M., E. Zayova, A. Vitkova (2011) Effect of silver nitrate on in vitro root formation of Gentiana lutea. Romanian Biotechnological Letters, 16 (1): 53-58.

Petrova M, Zayova E., Vassilevska-Ivanova R., Vlahova M (2012) Biotechnological approaches for cultivation and enhancement of secondary metabolites in Arnica montana L., Acta Physiologiae Plantarum, 34 (2): 1597–1606.

Petrova, M., Zayova, E., Todorova, M., Staneva, J., Vitkova, A. and Evstatieva, L N (2012) Sesquiterpene lactones contents in multiple in vitro shoots of three Arnica montana populations. Acta Horticulturae, 955: 93-99.

Petrova M., Zayova E., Vlahova M (2013) Induction of hairy roots in Arnica montana L. by Agrobacterium rhizogenes. Central European Journal of Biology, 8 (5): 470-479.

Petrova D, Marinova G, Stoimenova E, Kapchina-Toteva V (2008) Influence of cucumber mosaic virus on some physiological and biochemical indices of resistant and susceptible to virus pepper. Oxidation Communications, 31: 730-736.

Petrova D., G. Chaneva, E. Stoimenova, V. Kapchina-Toteva (2012) Effect of cucumber mosaic virus on the contents of chlorophyll, proline, the degree of lipid peroxidation and phenotypic expression of pepper lines with different susceptibility to virus, Oxidation Communications, 35: 182-189.

Radkova M, Balacheva E, Atanassova B, Iantcheva A, Atanassov A (2009) Study on the potential of genic male sterility in tomato as a tool for pollen flow restriction. Biotechnology and Biotechnological Equipment, 23 (3): 1303-1307.

Rodeva R, Gabler J, Stoyanova Z (2009) First evidence of Itersonilia perplexans on dill (Anethum graveolens) in Bulgaria. Scientific Works of the Lithuanian Institute of Horticulture and Lithuanian University of Agriculture, 28: 193-198.

Rodeva R, Ivanova B, Stoyanova Z, Stefanov D, Manеva S (2009) Resistance components to Septoria lycopersici in tomato. Acta Horticulturae, 808: 45-49.

Rodeva R, Pandeva R, Stoyanova Z (2009) A new fruit disease of pepper in Bulgaria caused by Phomopsis capsici. Acta Horticulturae, 830: 551-556.

Rodeva R, Stoyanova Z, Pandeva R, Petrov N (2009) Field reaction to anthracnose caused by Colletotrichum spp. on pepper fruits. Acta Horticulturae, 830: 557-562.

Rodeva R, Gabler J (2011) Umbel browning and stem necrosis: a new disease of fennel in Bulgaria. Journal of Phytopathology, 159: 184-187.

Rodeva, R., D. Kostova, P. Chavdarov, M. Mijatovic, J. Merkuri, M. Cara, G. Pasev, Z. Stoyanova, I. Karov, S. Mitrev, B. Kovacevik, S. Goudoudaki, I. Manoussopoulos (2012)  Pepper diseases in Balkan region. Acta Horticulturae, 960: 365-370.

Shtereva L, Atanassova B, Karcheva T, Petkov V (2008) The effect of water stress on the growth rate, water content and proline accumulation in tomato calli and seedlings. Acta Horticulturae, 789: 189-198.

Stefanov D., E. Stoimenova, G. Marinova, B. Ivanova A. Edreva. (2012) Accelerated leaf senescence takes part in enhanced resistance in cucumber mosaic virus inoculated pepper leaves. Acta Physiologiae Plantarum, 34: 181-190.

Stoimenova E, Bogatzevska N (2009) Systemic acquired resistance induced by salicylic acid and tomato mosaic virus against bacterial spot and speck diseases in tomato. Plant Protection (Skopje), 20: 100-104.

Stoyanova, Z., R. Rodeva, I. Karov, B. Kovacevik, V. Manova, R. Georgieva (2013) Morphological and molecular characterization of Colletotrichum coccodes isolated from pepper cultivated in Bulgaria and Macedonia. J. Nat. Sci., Matica Srpska Novi Sad, 124: 249-262

Tomlekova Nasya,  Svetla Yancheva, Elena Balacheva, Bistra Atanasova (2012) Molecular Identification of Tomato Mutant Lines. Bioremediation, Biodiversity and Bioavailability, Global Science Books, 6: 58-64.

Vassilevska-Ivanova R., Kraptchev B., Stancheva I., Geneva M (2012) Agronomic characteristic and antioxidant activity and of an interspesific hybrid line between Helianthus annuus and Helianthus mollis. Compt. Rend. ABS, 65 (9): 1211-1218.

Vassilevska-Ivanova R., Kraptchev B., I. Stancheva, M. Geneva (2013) A compact sunflower line produced after cross Helinathus annuus x Verbesina encelioides. Central European Journal of Biology,8 (5), 492-498.

Yankova Е., G. Baldzhiev, M. Petrova, E. Zayova, P. Yurukova (2010) Analyses on pollen and seed productivity and effectiveness in Gentiana lutea L., Biotechnol. & Biotechnol. Eq, 24: 45-48.

Zayova E., Vassilevska-Ivanova R., Stoeva D., Kraptchev B (2010) Somaclonal variation through indirect organogenesis in eggplant (Solanum melongena L.). Biological Diversity and Conservation, 3 (3): 1-5.

Zayova Е., M. Petrova, Vassilevska-Ivanova R., Nedev T (2010) Micro propagation of Valeriana officinalis trough tissue culture, Compt. Rend ABS, 63 (12): 1749-1756.

Zayova E., Stancheva I., Geneva M., Petrova M., Vasilevska-Ivanova R (2012) Morphological evaluation and antioxidant activity of in vitro– and in vivo-derived Echinacea purpurea plants. Central European Journal of Biology, 7 (4): 698-707.

Zayova E., Vassilevska-Ivanova R., Kraptchev B., Stoeva D (2012) Indirect shoot organogenesis of eggplant (Solanum melongena L.), Journal of Central European Agriculture, 13 (3): 446-457.

Zayova E., Stancheva I., Geneva M., Petrova M., Dimitrova L (2012) Antioxidant activity of in vitro propagated Stevia rebaudiana Bertoni plants of different origins. Turk J Biol, 36, 2012, 1-10.

Апаратура

Наименование	Местоположение	Инв. №